Полезно

НЕВРОТРЕНИНГ -
МЕТОД НА ХХI ВЕК

ТРЕНИРАЙТЕ МОЗЪКА СИ

Невротренингът е метод, който ни учи как съзнателно да подобряваме работата на мозъка, за да сме:
•   по-здрави
•   по-издръжливи
•   по-умни.

Невротренингът ни учи как да използваме по-голяма част от мозъка си!

Какво е НЕВРОТРЕНИНГ?

Това е метод за трениране на мозъчната активност. По време на тренинга се научаваме да контролираме работата на мозъка си благодарение на обратната връзка.
Трениращият получава информация за работата на мозъка (т.е. обратна връзка) под формата на видеоигра, която  се управлява само от мисълта - без мишка или клавиатура, а благодарение на сложени на главата електроди.

Какво представлява тренингът?

По време на невротренинга на главата ни се поставят електроди, които регистрират мозъчните вълни. Те излизат на монитора на терапевта под форма на диаграми на доминиращи и слаби вълни.

Терапевтът знае кои вълни трябва да се потискат и кои да се стимулират. Той избира индивидуална програма за всеки.

Тя е всъщност компютърна игра.
Целта на една от игрите е да караш виртуална кола, която трябва да се движи с правилна скорост. За да се постигне това, мозъкът на трениращия трябва да генерира желаните вълни и да ги задържа на добро ниво. При минимално разсейване колата ще спре или ще се отклони от пътя.
Един сеанс трае около 1 час. За трайни ефекти са необходими 15-20 сеанса.

 Какво се постига?

Подобрение на:
•   концентрацията                           •           скоростта на мислене
•   креативността и паметта            •          самооценката
•   съня                                              •            способността за релаксиране

 За кого е предназначен?
Методът е предназначен за всеки без ограничения във възрастта и здравословното състояние. Той е безвреден и не дава отрицателни ефекти. Използва се успешно в психологията, медицината, спорта и бизнеса.
За тези, които искат:

•   да подобрят паметта си             •          да подобрят концентрацията си
•   да намалят болките в гърба      •         да се справят с безсънието
•   да контролират сърцебиенето   •        да се справят с мигрената
•   да намалят стреса                      •           да вземат по-добри решения
•   да реагират по-бързо

За какво се използва Невротренингът?

 –   при проблеми с ученето
 –   за по-добри резултати в спорта
 –   за намаляване на стреса
 –   за справяне със зависимости
–    за намаляване на главоболието
–    за увеличаване на мотивацията
–    при лечение на депресия

като съпътстваща терапия при:

–  епилепсия                      –        аутизъм
–  ADHD                               –         мозъчни травми
–  заекване                         –        тиковe
–  фобии                             –         химиотерапия
–  неврологични смущения
–  булимия и анорексия
–  посттравматичен стрес
–  агресивно поведение

– дислексия и др.

НЕВРОТРЕНИНГ КАБИНЕТ : гр. Пловдив,Христева- 0886/ 86 66 08

 

 

*Развитие на детската реч:

Речта при детето се формира по време на неговото развитие и растеж.
Новороденото може да киха, да кашля, да плаче в следствие на глад, болка или дискомфорт. Това са вродени рефлекси, чиято звукова изява се определя като предшественик на речта.

Етапи:

0м. - първата гласова изява е плачът, викът, непосредствено след раждането;
2-3м. - появяват се първите гърлени звукове, т.нар. “ гукане”. То е много приятно за бебето и трябва да бъде насърчавано от майката;
4м. - поява на гласните звукове;
5м. - поява на устните звукове /билабиални/ - М,П,Б. Причината за първата поява на тези звукове е сукането, тъй като при него се развиват мускулите на устните;
6м. - поява на Т, Д – детето започва да казва “та-та”,” да-да”, без да влага смисъл;започва да разбира интонация, темп, тон на гласа и да реагира на тях; разпознава гласове;
9-10м. - детето може да имитира звукове и да повтаря срички по подражание.Наблюдават се първите опити за образуване на думи.Речниковият запас е от около 10 думи;започва да използва съзнателно несловесни сигнали, за да насочи вниманието на възрастния към обект или събитие.В първите изказвания жестът идва да замести , а не да допълни изказването.Детето търси с поглед предмет при запитване.Знае и реагира на името си.Разбира прости команди в зависимост от ситуацията;
1г. - Произнася 5-10 осмислени думи;
1г. и 3м. - Служи си с повече от 10 думи на “свой език”.Гледа предмет, който е обект на разговор.Разглежда картинки в книжки;
1г. и 6м. –Употребява 15-20 думи.Опитва се да съставя елементарна фраза.Казва “няма”.При въпрос – “Къде е …?” – посочва картинка.Разпознава и посочва една или няколко части на тялото си.
Казва “Няма”;посочва по картинка.
1г. и 9 м.- Произнася изречения от две думи;повтаря името на предмета, който му се посочва.
2г.в. - задава първи въпроси;активният речник се състои от 50 думи;разбира около 300 думи.Детето използва изречения от 3 думи.
2г. и 6 м. - - задава разнообразни въпроси;употребява местоимения , минало време,множествено число.Може да разказва свързано.Назовава правилно поне един цвят.
3г.в. – Може да разказва свързано.Говори за себе си в първо лице /единствено число /”Аз”/.Знае пола си.Рецитира стихчета.Разбира 2-3 предлога.Разказва приказки.Свързва събитията от ежедневието.Сравнява правилно размерите на 2-3 неща.
4г.в. – Назовава 3 и повече цвята.Разказва какво е направило или нарисувало.Разбира по-абстрактни понятия като студ, умора, глад.
5г.в. – разказва история.Сформират се най-сложните звукове
*съскави- с,з,ц
*шушкави- ш,ж,ч,щ
*сонори-р,л
6г.в.- Разпознава и назовава
*цветове
*части на тялото
*дните на седмицата
*месеците
*сезоните
Има ориентация за време и пространство.Брои до 10.
7г.в.- Започва изграждане на писмената реч/съотнасяне на звук с буква/.Развива се способността за самостоятелно разказване и преразказване.
последователността на етапите е задължителна при всички нормално развиващи се деца, но тяхната специфика зависи силно от индивидуалните особености на детето , а така също от различни фактори като пол, социална среда, обучение и т.н.
Границите и продължителността на тези периоди могат да варират, т.е. някои да бъдат по-кратки за сметка на други.
За нарушение в езиковото развитие може да се говори тогава,когато даден етап закъснява с повече от 6 месеца по отношение на приетите норми.

Последици от речевите нарушения:

Езиково-говорните нарушения могат да доведат до някои изменения в психиката на детето.Може да се появи емоционална нестабилност, изнервеност, капризнечене, агресивност.Някои деца осъзнават проблема си , но са безпомощни да го отстранят.търпят обидите и подигравките на децата и често чуват неодобрението на възрастните.
Понякога се стига до загуба на самочувствие, неувереност в собствените възможности не само при дейности, свързани с речта.Някои изпадат в депресивни състояния и се затварят в себе си.Тези кризисни моменти се съпътстват от нощни страхове, нощни напикавания, липса на апетит, слаба мотивация за каквато и да е дейност.
Родителите,учителите и близките трябва да са изключително внимателни и да потърсят съдействието на специалистите

*Арт-терапията като подход при децата, които наричаме „различни”

от М.Банкова /кл.психолог/

  Всички деца, всички хора, са различни. Ние, в качеството си на професионалисти, забелязваме и обследваме различията, и когато тези различия не позволяват на дадено дете да се социализира, ние се намесваме. Работата върху различията-симптоми е възможна само, когато се отнесем към тях професионално. Често хората се плашат от тях и ги избягват, слагайки им „етикети”, например „ това дете е непослушно, лигаво, глупаво” и т.н. Но бягството по този начин не решава проблема. Най-важното при тези случаи е да си задаваме въпроси – „Защо това дете се държи така? Какво го кара да прави това?”.
Какво е етикетът; какво е диагнозата? – това са нашите работни хипотези, отчитащи само и единствено, че нещо не е наред. Смятам да разгледам три много важни прояви, които ни алармират, че нещо не е наред: агресия, прекален конформизъм и аутизъм.

  1. Агресия

 

Агресията е едно широко понятие. Всъщност, всички ние притежаваме едно количество агресивност, което ни е полезно – което може да ни служи за защита в дадени ситуации, от което можем да черпим енергия за извършване на дадени действия. Следователно, когато имаме нужда от свръхзащита, тогава можем да прекрачим границите на полезната агресия. Тогава можем да се срещнем с прояви като хиперактивност, предизвикателно или изискващо поведение, психогенно заекване, насилие, детска анорексия и др. Във всички тези прояви могат да се забележат два вида агресия – насочена навън (спрямо другите) и насочена навътре (спрямо себе си). Така например, едно дете, което удря останалите деца, е агресивно спрямо тях, но с това си поведение е агресивно и спрямо себе си, понеже ще бъде санкционирано (предизвиква да го накажат). Друго дете, което хората наричат „злоядо”, предизвиква тревожност у този, който иска да го нахрани, но изтезава и собственото си тяло. Най-общо казано, агресивни спрямо нас са всички деца, които предизвикват нашата тревожност, гняв, раздразнение и, в крайна сметка, често те постигат целта си…ние също да се отнесем с агресия към тях. Въпросът, който трябва да си зададем, обаче, е : „Защо и какво му е нужно на това дете?” – може би внимание, може би успокоение, може би търси нашите граници – ние трябва да открием отговора.
Всички тези прояви са израз на психично напрежение – нещо предизвиква напрежение у детето, то изпразва това напрежение чрез насилие, но и получава внимание от околните. Това е начинът, който това дете е намерило, за да се освободи от напрежението си, да търси пътища за неутрализирането му. Но тъй като проблемът е психичен, разрешаването му в реалността (чрез агресивни прояви) е невъзможно, и така проявите се повтарят, защото представляват само едно временно освобождаване от напрежението. Нашата работа е да помогнем на детето да намери други, по-приемливи в реалността и по-ефикасни за психичната му хармония, начини за справяне.
Арт-терапията предоставя един такъв начин. Разбира се, има различни артистични дейности, които биха могли да ни послужат като способ – рисуване, апликиране, пеене, физически занимания. За всяко дете трябва да се подбере занимание спрямо неговата личност, имайки в предвид неговите особености, желания, интереси. За да се подбере адекватното за едно дете занимание, то трябва да му доставя удоволствие и същевременно да представлява пространство за подходящ израз на неговия симптом. Каквото и да е това занимание, детето трябва да може свободно да изрази себе си, т.е. не винаги да се работи по зададена от другия тема, но и детето да може свободно да избира. Така едновременно се работи с граници, възприятия, чувства, по един заобиколен, а не твърде директен, ограничаващ и груб начин. Например, задаваме тема: „Нарисувай човек”. След което насочваме вниманието си към това дали детето ще нарисува човек (ще спази ли границите на темата, може ли да се съобрази с нея); кой е този човек, какъв е , каква роля играе за детето, какви емоции изразява и т.н. Обсъждането на рисунката с детето ни дава ценна информация за личния му свят, насочва ни как да работим с него, какви въпроси и как да му ги зададем, за да може то само да приеме/промени/преработи вътрешните си терзания.
Ето защо често пеенето при деца със заекване въздейства положително върху симптома – заеквайки, детето изразява агресивност като защита, спрямо нещо, което го тормози и което то не успява да изрази по друг начин; така то насочва агресията в гласа си, но този глас може да му послужи за създаване на удоволствие чрез пеене, с което може да постигне удоволствие, да насочи към себе си вниманието на другия, предизвиквайки по-скоро позитивната му реакция. (Всички знаем колко изтощителен може да бъде разговорът с някой, който заеква).
За децата, които наричаме „злояди” и които, както казахме изтезават тялото си, подходяща терапия би била танцуването например, където детето може да придаде ценност на своето тяло. Децата, които проявяват насилие или са хиперактивни би могло да се включат в куклени ролеви игри или рисуване, където биха могли да изразят своята агресия свободно и за което не биха предизвикали гнева на другия.

  1. Прекален конформизъм

 

Както децата, привличащи вниманието с ярки симптоми, предизвикват нашата тревожност, така и децата, които са твърде послушни, добри и изпълнителни би трябвало да ни озадачават. За съжаление това не винаги е така. Ако си зададем въпросът какво обича и какво мрази едно такова дете, какво му създава удоволствие и какво – не, няма да можем да си отговорим. Такива деца често не проявяват свои желания и свое мислене, а си служат с това на някой, който е авторитет за тях. Къде, обаче, остава личността на детето, личните му желания и как такова дете би се превърнало в достатъчно щастлив възрастен? Такива деца се страхуват да влязат в конфликт и този страх е причината да загърбят себе си и да се водят от нормите, които им се налагат от другите. Така те си създават една фалшива личност, но тя е много крехка, понеже е взета от външния свят, а не е създадена „ от вътре”. Разбираме, как едно такова дете лесно може да се повлияе от обкръжаващите го, понеже гради личността си по техен „образ и подобие”, т.е. то е зависимо. В този ред на мисли, то може да се превърне в зависимо от някой или нещо (наркотици, мода).
В случая на хиперконформизма трябва да се стимулира откриването и развиването на личността на детето. Често такива деца имат по-развит интелект – в този случай е подходяща приказната терапия – детето само измисля приказка, сценарий за куклен театър и др. Така, по един индиректен начин поставяме отговорността за това каква ще е приказката (личната му история) в неговите ръце.
До тук условно разделихме две категории прояви – агресия и хиперконформизъм. Но и двете могат да се съчетаят в едно дете. Например „злоядото дете” може да бъде много послушно и изпълнително. Допирни точки между тези две категории има, защото във всяко човешко същество има агресия, но и желание да бъде прието и обичано от другите. Една от главните разлики между тях обаче е в ограниченията. Първите някъде не успяват да си създадат вътрешни граници и норми, докато вторите си създават твърде строги и заробващи такива.

  1. Аутистични прояви

 

Тук става въпрос за тези деца, които се самоизолират, не могат да се включат в групата, предпочитат да са сами и сякаш нищо не ги трогва. Тези деца не могат, по някаква причина, да понесат външния свят и реалността. Всеки допир до реалността им създава неудоволствие и дискомфорт . Следователно, терапия за такива деца би представлявало откриване на някакво удоволствие във външния свят.
Проявите на самоизолиране могат да бъдат както чисто аутистични (тотално отхвърляне на външния свят), така и дълбоко депресивни (външният свят не е отхвърлен, но нищо в него няма смисъл). И в двата случая тези деца биха имали нужда от специална индивидуална и мултидисциплинарна помощ. Изборът на подходяща арт-терапия се случва в зависимост от това какво може да понесе детето, какво само ще избере. Тук ние можем само да предлагаме, без да насочваме, тъй като всяко, дори малко настояване от наша страна върху дадена дейност, може да бъде приета като грубо вмешателство.

Накрая, ще кажа, че всичко казано до тук представлява само една насока, един начин на мислене върху тези проблеми. Всъщност, не съществува готова рецепта за това как да се реагира при срещата със дадени прояви на едно дете, тъй като, както казахме в началото, всички ние сме различни. Адекватната реакция е тази, която взема в предвид както цялостната личност на детето, така и средата, в която живее.

 

*Кaк да общуваме с детето си

Решим ли да имаме дете, ние сме длъжни да посветим достатъчна голяма част от живота си в общуване с него и възпитанието му. Ако имаме свободно време , то детето ни има право на поне половината от него! Естествено, в днешно време, всички сме много заети и ангажирани . Съответно нямаме достатъчно време да общуваме с детето си. Това обаче не Ви ли звучи като извинение? Практиката показва , че много бащи (за съжаление напоследък дори майки) се крият зад служебната си заетост и натоварен ден, за да не се занимават с детето си.. Дневните срещи с него понякога приличат на мимолетна среща. Разбира се ,ако искаме да се отчуждим и дистанцираме от него, то това е „най-добрия” начин! Но ако искаме да променим нещо в детето си (вреден навик, агресивно поведение и др.), ако искаме да промени отношението си към нас, без общуване с него няма да стане!


Отдавна е известно , че ако човек силно иска да направи нещо, то той обезателно ще намери начин и време за реализирането му! Та нали казваме - „ Ако искаш – намираш начин, ако неискаш – намираш причини!”. Това действително е така.. При желание винаги ще намерим време да поговорим с детето си. Дори това да е само половин час. Това безусловно ще окаже благотворно влияние на развитието му. Ако пък действително нямаме възможност дори за това, е необходимо да му се извиним , че неможем да му отделим поне малко от времето си. Да му обещаем , че при първата възможност ще го сторим. Задължително трябва да спазим обещанието си , за да не загубим неговото доверие! И ако действително го направим, то детето ни винаги ще чака нетърпеливо тези моменти, независимо колко са редки.
Когато сме си в къщи , и детето ни се обърне към нас с някакъв въпрос или за помощ, никога не трябва да да го отпъждаме като досадна муха. Длъжни сме поне за няколко минутки само „да превключим” на проблемите му, да го посъветваме , да му помогнем в нещо! Добре е когато говорим с детето си , лицето ни да е на равнище на неговото. За него това ще е признание за пълноправно партньорство в разговора. Ние не може да знаем всичко, за това е напълно възможно да неможем да отговорим на някой негов въпрос. И изобщо не е срамно, нито грешно, да си признаем, че незнаем. В никакъв случай обаче не трябва да го лъжем! Може да не кажев всичко по даден въпрос, да му е рано да научи нещо и да премълчим. Но никога да не го лъжем! Наистина заради това понякога децата смятат възрастните за „странни същества”, които незнайно защо крият значението на някои думи.


Най-доброто, което можем да направим при общуване с детето си е внимателно да го изслушваме! Когато то ни говори нещо не трябва да го прекъсваме - нали и то не ни прекъсва когато му говорим! Детето чувства своята зависимост от нас , но не трябва да използваме това като преимущество в наша полза! Понякога е добре да повтаряме неговите думи, да обобщаваме казаното от него ( „ ти каза…”, „ това значи…”). Тогава то ще разбере че действително внимателно го слушаме и се замисляме над казаното от него. Въобще .. нека се отнасяме с детето си като с равен!

 

Eтапи на когнитивно развитие при деца

КОГНИТИВНИ УМЕНИЯ

 

Когнитивните умения са свързани с начина, по който детето придобива своите знания за заобикалящия го свят. 

0-12 месеца

- Проследява движещи се предмети с поглед;

- Различава хората – реагира с плач на непознатите;

- Разпознава и имитира израженията на другите;

- Реагира на прости инструкции (Например – вдига ръце, когато някой му каже „Ела!”; обръща глава , когато го питат „Къде е тати?”;

- Имитира действия – кима с глава за „Не”, играе „Дий-дий конче”, маха с ръка за „Чао”;

- Слага и вади малки предмети от кутия.

 

12-24 месеца

- Имитира действията и думите на възрастните;

- Реагира на думи и команди с подходящото действие („Спри това!”, „Слез долу”);

- Сравнява два еднакви предмета (разбира, когато два предмета са еднакви);

- Разглежда книжка с картинки съвместно с възрастен, като назовава или посочва познати обекти („Какво е това?”, „Покажи бебето”);

- Разбира разликата между Ти и Аз;

- Има много ограничена концентрация на вниманието;

- Научава най-вече чрез собствения си опит (не толкова от това, което другите му обясняват).

 

24-36 месеца

- Изпълнява прости инструкции („Дай ми топката и кубчето!”, „Донеси обувките и чорапите!”);

- Избира си и разглежда книжка с картинки, назовава нарисуваните предмети и разпознава няколко обекта в обща картинка;

- Уподобява и използва общо предмети – купичка и лъжица, захарница и чаша;

- Нанизва рингове по големина;

- Разпознава се в огледало, казвайки „бебе” или името си;

- Може да разкаже кратко какво прави;

- Имитира дейности от света около себе си – играе на чистене, готвене и т.н.;

- Учи чрез изучаване и указания;

- Започва да разбира функцията на познати предмети (лъжицата е за ядене, гребенът е за вчесване);

- усвоява концепцията за цялото и частите (частите на тялото, гумите на колата).

 

36-48 месеца

- Разпознава и съотнася 6 цвята;

- Вмъква кубчета или рингове по големина;

- Може да се разпознае какво е нарисувало, назовава и обяснява рисунките си;

- Задава въпроси за да получи информация – „Защо?” и „Как?”;

- Знае възрастта си;

- Знае фамилията си;

- Все още има намалена концентрация на вниманието;

- Учи се чрез обследване и имитиране на възрастните и чрез инструкции и обяснения (все още лесно се обърква);

- Има разширено разбиране за функциите и групирането на предметите (може да подреди подходящо мебелите във стаите на куклена къща, разпознава картинка на ръка или крак като част от тялото, може да събере отделните части в цяло);

- Наясно е с минало и сегашно време (използва изречения от типа „Вчера ходихме в парка. Днес ще ходим при баба.”).

АУТИЗЪМ. АУТИСТИЧЕН СПЕКТЪР


Децата с аутизъм често изглеждат различно, странно спрямо другите деца още през първите години от живота.Lovaas,Newsom/1987/отбелязват шест основни характеристики за аутистичните деца:привиден сензорен дефицит , не реагират на приближаващи се към тях обекти и лица.Често изглежда ,че не чуват и не виждат,защото не реагират дори на силни сензорни стимули.социална изолация често се демонстрира липса на интерес към контакти с други лица,и деца и възрастни.Невербалните комуникативни способи не се реализират,амимичен израз на лицето,неучастие на погледа в комуникативните актове,собствена,персонална стимулация – проявява се в повтарящи се, стереотипни актове като поклащане на тялото,монотонни движения с главата в позиция назад/напред или усукващи движения с пръстите,натрапливи действия;агресивни или пасивни внезапно проявяващи,без причина поведенчески актове.Някои от децата могат да тиранизират даже и своите родители,учители,връстници.Други могат да се самонараняват или да проявяват категорична безучастност и апатия.Ехолалична и психотична реч – повечето от децата проявяват мутизъм или в оскъдното използване на речта демонстрират ехолалия към зададени въпроси,чути фрази или звукове;поведенчески дефицити – не са сформирани умения за самообслужване,трудно или не се създават навици за игрова или учебна дейност.

Основните дефинитивни характеристики за аутизъм са свързани със социализацията:Аутистичните деца показват слаб интерес към другите хора,включително и към членовете на своето семейство и желание да остават съвсем сами за продължителни периоди.Липсва мотивация за всевъзможни форми на социална интеграция.Втората област на очевиден дефицит е в езиковото и речевото функциониране.Повечето от аутистичните деца не говорят или осъществяват елементарни комуникативни актове,преимуществено с невербална, оскъдна употреба на знаци или се демонстрира ехолалия, персеверации или използват думи, невключени в стандартите на нито един език.

Отбелязва се така наречената триада на социалната интеракция:

>нарушение на социалните взаимовръзки,

>нарушение на социалната комуникация

>нарушение на социалното разбиране и представяне /Wing L., 2000/.

Аутистично разстройство – “присъствие на забележимо неправилно или вредящо развитие в социалното взаимодействие и връзки, и забележимо ограничен репертоар на действия и интереси.Проявите на разстройството се изменят много в зависимост от степента на свързаност с развитието и хронологическата възраст на индивида.

Дезинтегративното нарушение на детството – през първите две години развитието следва общоприетите норми, следва регрес поне в две от посочените области области: рецептивна или експресивна реч, социални навици или адаптивното поведение, загуба на контрол върху тазово-резервоарните функции, двигателно маниерничене.В съпътстващ вариант се демонстрират социални и комуникативни дефицити и типично поведение за аутистичното нарушение.

Синдром на Аспергер /понякога наричан високо функциониращ аутизъм/ - влошаване на социалното взаимодействие, рутинни и повтарящи се поведенчески модели и действие.Не се отбелязват съответстващо на възрастта развитие на навици за самоусъвършенстване, адаптивно поведение и специфичното любопитство за детството, липсва спонтанното споделяне на удоволствия.В същото време типична е проявата на упорита заинтересованост от части, детайли на предмети.По-късно е формирането на основни движения /ходене и др./, налице е двигателно маниерничене и придържане към ритуални действия.

Синдром на Рет /отбелязва се предимно при женския пол/ - характерно е забавянето на физическия параметър ръстово развитие между 5 и 48 месец.Има загуба на усвоени целенасочени навици на ръцете или се проявяват странни движения с ръцете - напомнящи миене на ръце, усукване на пръстите.Динамичната координация е нарушена.В периода на предучилищна възраст има трудности в социалното функциониране.

Атипичен аутизъм / обозначаван и като неспецифично генерализирано разстройство на развитието/ - диагнозата PDD – NOS може да се постави, когато детските прояви са по-малко от проявите при аутистичното разстройство, макар и да са точно същите.

Представените базисни таксономии и хронологични експлицирания дават представа за различността и за усилията, които правят носителите на аутизъм, както отбелязва Everard /1976/ “за да живеят в свят, където не се правят отстъпки и от тях се очаква да се приспособят”.Съвместните усилия на всички /специалисти, близки, семейството/, влизащи в контакти с аутистичните прояви могат да доведат до адекватно отношение към реалността и към хората и да създадат условия за независим и пълноценен живот на аутистите.

Безспорно, широкият континиум и разнообразния спектър на аутистична симптоматика трудно може да бъде изведен с категорична и еднаква типичност.Всеки случай носи уникалността на индивида.Съобразно специфичните прояви на аутистичните деца в комуникативен, поведенчески и социален аспект се конкретизират и терапевтичните стратегии за специално обучение.

ДИСЛЕКСИЯ . ОБУЧИТЕЛНИ ТРУДНОСТИ

Дислексията е разстройство, което се проявява не само  в обучителния процес. То не засяга интелектуалните качества на индивида. Простичко казано, мозъкът на дислектика учи  и възприема по начин, който е различен от общоприетия. Затова хората с дислексия често пъти изпитват големи затруденния, за да научат и запаметят нещо в учебния процес, когато трябва да го направят по "нормалния" начин и по учебници написани за "нормалните" хора.Много хора,които имат дислексия, могат да развият паническо разстройство ,  стресирани от факта че не могат да се справят по този непознат за техния мозък начин на обучение.Определен процес, като четене и превръщането му в автоматично действие, често пъти  не е подчинено на волята им. Това може да предизвика различни страхове.Дислексията е страдание, което изпитват някои деца, когато трябва да прочетат нещо. Това страдание кара думите да изглеждат сякаш са разбъркани. И  прави процесът на запомнянето им доста труден, а на моменти, дори невъзможен.

Симптоми на дислексия:

 

  • Липса на говор /детето ви не произнася никакви думи преди да навърши една година, понякога преди 1 и половина, две, дори три и повече години/
  • Смесва звуковете и обърква думите
  • има неуверен говор, заeква или обърква думите
  • Многократно повтарящи се ушни инфекции
  • Трудности при завързване и обуване на обувките
  • Трудно ориентиране за посока ляво-дясно, както определeна последователност : над ,пред, под; дясно преди ляво и т.н.
  • Закъсняване при определяне на доминиращата ръка.Смяна на едната ръка с другата при писане. Детето избира доминираща ръка, едва след като навърши 7-8 години
  • Трудно запомня римуващи се думи
  • Трудности при изписване на последователността на азбуката
  • Присъствие на незрял говор

 Хората с  дислексия не правят еднакви грешки. Те правят, обаче еднакви по смисъл грешки, например:

Способност да четат дума на една страница, но на другата не могат да я разпознаят

Познават писмената форма на една дума, но не могат да я произнесат на глас

Трудности при четене на една дума, когато тя не е смислено свързана в изречение или придружена с изображение

Проблемът съществува в  мозъка на детето, но това съвсем не означава, че то   не e достатъчно интелигентно. Напротив, много хора, с подобни проблеми, са доста  умни и талантливи

Мозъкът изпраща информация, която е объркваща зa детето, и то често не може да се справи с работа в училище, както и с домашните си упражнения.

Детето ви може да има прекрасни заложби и огромно желание да учи, но когато се стигне до частта "четете и писане" в учебния процес, то демонстрира  неопитност, непохватност, обърканост, и невъзможност да прочете правило една дума или цели изречения. Ако забележите подобни проблеми с детето ви, обърнете се към специалист, който да ви разясни за затрудненията, които изпитва детето.

Специалистът знае причините  за трудностите  в учебния процес. Когато научите спецификата на това страдание, тогава, вие бихте могли да помогнете качествено на детето да се пребори със затрудненията.

Повечето деца, които нямат проблемите на дислектиците, се научават да четат, като първо научат  как се пишат и как звучат буквите. След това, те обединяват звуците в една дума. После, думите намират своето място в изреченията.  Първоначално, всеки е изпитвал известни затруднения, но след като е научил логиката на нещата, всичко вече е изглеждало лесно и естествено.

За да бъде прочетена определена дума или текст, мозъкът  трябва да извърши следните операции:

 

  • Да се фокусира върху напечатаните букви и думи
  • Да контролира движението на очите по страницата
  • Да разпознае как звучат буквите
  • Да разбере как  звучат  думите
  • Да построи в представите си как изглеждат думите
  • Да ги съпостави с наученото до момента
  • Да ги складира в паметта и да ги запомни

 Вие знаете, че определени зони от мозъка вършат тази работа.За да прочетете нещо правилно, вие трябва да включите следните центрове за работа - центъра на зрението, на  говора и на паметта. Както и в един момент е нужно да включите в действие и мрежата от нервните клетки, които да направят връзката между дадените центрове.Ако детето има трудности с тези центрове или пък - с връзката между тях, може да се появят проблеми.Специалистите  ще научат децата с дислексия как да се справят с проблема. Например, децата с дислексия имат затруднения при разграничаване на буквите "п" и "б". Специалистът ще ги научи как да ги произнасят, свързвайки това действие с характерната позиция на устата при изричането на тези два звука.Този начин на обучение е разбираем за дислектиците и те запомнят лесно позициите.Дислектиците мразят промените, защото веднъж изградили начините си за справяне в една ситуация, новата обстановка, може да ги накара да изграждат друга система за комуникация, а това ги обърква. Затова при смяна на обстановката те се нуждаят от малко време, за да изградят нова система за адаптиране.Обобщено:

Последните десетина години много автори използват термина дислексичен синдром и го определят като съвкупност от симптоми, влияещи върху обучението, четенето, писането, пространствено-времевата ориентация, които самостоятелно не могат да определят проблема. Те са феномени на мозъчна дисфункция на висшите корови функции.

Диагностицирането на дислексия изключва интелектуална недостатъчност и предполага съхранени сензорни входове. Дислексикът тръгва навреме на училище, няма продължителни отсъствия от учебните занятия и е обучаван с общоприетите методи за ограмотяване.

 Дислексичният ученик изглежда тромав, блъска се в различни предмети, изпуска, бута без видима причина, изглежда активен, но непродуктивен. В емоционално отношение редува състояния на стабилност и приповдигнатост със състояния на потиснатост и затвореност, агресивност и предизвикателност. Много често де монстрира психосоматични оплаквания, особено в училище. Взаимоотношенията му с връст ници и Възрастни са усложнени от отрицателното му отношение към четенето и породените от това отрицателни емоции и низка само-оценка. Дислексията се интерпретира като селективно нарушение, макар че оказва влияние върху много други дейности.

Дислексичните грешки се характеризират с повторяемост и константност, което трайно нарушава качеството на прочетеното по отношение на точност, бързина, плавност и разбиране на прочетеното.Проявите на дислексията могат да се подразделят на две основни групи: общи и специфични. Общите прояви са свързани с психомоторното развитие, поведението, особености на доминантността и латерализацията и когнитивно развитие.При децата с дислексия се наблюдава известно изоставане в психомоторното развитие. Прохождането и преговарянето се отличават с по-късно начало и забавен темп на развитие. Срещат се синкинезии и хиперактивност.

ТЕРАПЕВТИЧНИ НАСОКИ ПРИ ДЕЦА С ДЦП

 

При децата с церебрална парализа (ЦП) първичната  увреда на висшите корови фукции  и съпътстващите я двигателни  нарушения  е една от основните причини за затруднено овладяване на учебния материал. Много често при тези деца се наблюдава недостатъчна способност за слушане, мислене, четене, писане и извършване на аритметични действия. Към тези проблеми

Неравномерният, мозаичен, характер на интелектуалното развитие е обусловен от органичните поражения на мозъка, което води до недостатъчна организация на психичните функции. Това може да се установи от многобройните невропсихологични изследвания, изследвания с образна диагностика, ЕЕГ и др.п..

Освен органични причини, при децата с церебрална парализа съществуват и други фактори за появата на проблеми в обучението. Това са така наречените психо-социални фактори: свръхпротективност от страна на родителите, която не позволява на детето да изгради своята воля, да развива свойствата на вниманието, явяващи се важна предпоставка за едно успешно обучение. От друга страна при децата с церебрална парализа се среща социална занемареност– техните социални контакти са сведени до минимум, което води до изолация и невъзможност за изграждане на поведенчески модели в обществото. Друг фактор за проблемите в училище е и недостатъчната информация за възможните варианти за превенция, диагностика и корекция на наличните проблеми.

Фундаментът, върху който се градят всички когнитивни функции, е вниманието. То е йерархична структура, развиваща се постепенно. Включва пет компонента, а именно: концентрация, устойчивост, обхват, превключваемост, разпределяемост. Те взаимно се надграждат и включват предходните.

Първото свойство на вниманието е концентрацията. Това е задържане на вниманието върху обекта.

Устойчивостта е концентрация за определено време, необходимо за осъществяване на адаптивния акт.

Обхват – съществува само при наличието на концентрацията и устойчивостта. Обхватът е съсредоточеност и устойчивост към повече от един обект.

Превключваемост – това е способността за преместване на концентрацията и устойчивостта към различни обекти от обхвата.

Разпределяемост – при нея е необходимо да са налице предходните четири компонента. Разпределяемостта на вниманието означава адекватно преместване и задържане на вниманието върху въздействащите обекти, адекватно по време, размер, разпределяне на концентрацията, устойчивостта и превключваемостта върху обектите от обхвата с оглед на крайната цел – приспособителен отговор.

При децата с церебрална парализа обикновено са засегнати горните слоеве – превключваемост и разпределяемост . Тези деца много трудно превминават от една дейност на друга, особено ако са брадипсихични (със забавени психични функции). При други деца споменатите слоеве не са изградени, а при трети - проблемът е още по- дълбоко разположен – в ядрото на вниманието, т.е. при концентрацията и устойчивостта. Често децата с церебрална парализа имат стеснен обхват на внимание.

Дефицитът на вниманието често се съчетава с хиперкинетичност, проявяваща се със свръхактивност, неустойчивост, бърза смяна от една дейност на друга, импулсивност. Проблемите във вниманието рефлектират върху способността за зрително-моторна координация, психомоторна скорост и всички останали когнитивни функции, защото липсва стабилна основа, върху която да се изграждат.

Следващият по степен на важност психичен процес е паметта. При него се възприема, запечатва, съхранява и възпроизвежда минал опит. Компонентите на паметта са: фиксация, ретенция и репродукция.

Трудности при овладяването на учебния материал при децата с церебрална парализа можем да очакваме, когато паметовите следи са слаби, а паметта е механична и краткотрайна. Освен това трудности се очакват и при затруднения в слуховата и вербалната памет. Децата имат проблеми при генерализирането на придобит опит и пренасянето му в нова ситуация. 

Друг когнитивен процес, който може да бъде нарушен е мисленето. Той е процес, който разкрива съществените признаци и връзки на предмети и явления от действителността. В процеса на възрастово развитиемисленето преминава през следните етапи: конкретно мислене, нагледно-действено, нагледно-образно и абстрактно-логическо мислене. Характерно тук е, че всяко предходно ниво подготвя настъпването на следващото.

Често децата с церебрална парализа демонстрират нарушения в мисловната сфера, проявяваща се със затруднена гъвкавост на мисленето, затруднено разбиране на основната мисъл, бедност на асоциативни връзки, трудности в разбирането на сложни логико-граматически структури и категории, установяване на причинно- следствени връзки, брадипсихичност. Тяхното мислене е най-често нагледно-образно и те рядко развиват логическата и абтрактната степен на мисленето. Освен това имат трудности при способностите за анализ, синтез, сравнение, класификации, аналогии, сложни аналогии. Често при такива деца се наблюдава и затруднена гъвкавост на мисленето.

Интелект – интелектуалното функциониране при деца с церебрална парализа варира от различни степени на умствено изоставане през задръжка в психичното развитие до интелект, който е в норма спрямо календарната възраст.

При деца с церебрална парализа пространствената ориентация също може да бъде нарушена. Те не могат да следват описания, затрудняват се в последователността при извършване на даден двигателен акт; бъркат дните на седмицата, месеците в годината; затрудняват се при разпознаването на часовете и др.

Нарушената пространствена перцепция оказва влияние и върху времевата ориентация. Изкривено се възприемат отделни аспекти на времевите измерения и най-вече на тези, които са свързани с времевата последователност и периодичност.

Комбинацията от лоша координация и неспособност за планиране може да доведе до нечетливо написана страница, думите, които прескачат от ред на ред, в полетата на страницата, или една върху друга.

Често са налице трудности в зрително-моторната координация, проявяващи се с проблеми в перцепцията на зрителни конструкти, изявени чрез рисуване, чертане, писане. Това се характеризира с несъответствие по големина със стимула, нецентрираност в перцептивното зрително поле, персеверации на отделни елементи, опростяване, изкривяване и др. Особено затруднени се оказват фините зрително – моторни диференцировки, които имат важно място при овладяване на процесите четене и писане.

При работа с деца с различни форми на церебрална парализа се наблюдават следните обучителни трудности:

  • Деца със спастична дипареза – те имат добро вербално мислене, което като цяло е в норма за календарната възраст. Вниманието им е с добра концентрация и устойчивост. Паметта им в повечето случаи е в норма за възрастта. Тези деца обаче често имат трудности в пространствените представи, по-конкретно в пространствения гнозис и праксис. Освен това те са с нарушена фина моторика, която е следствие от засягане наобщата моторика.
  • При хиперкинетична форма на церебрална парализа са налице: затруднена зрително-моторна координация, забавена психомоторна скорост и комбинаторна способност, трудна концентрация и устойчивост на вниманието, нарушения на езиковото и говорното развитие.
  • Хемипаретична форма на церебрална парализа – често са налице затруднения в образното и речево мислене, нарушения във времевите категории, пространствена и конструктивна диспраксия, нарушена фина моторика.
  • Атаксична форма на ЦП – невъзможност за преценка на силата и посоката на движенията, диспраксия, затруднена фина моторика. Паметта и вниманието варират по отношение на нормата.
  • Най-осезателни са трудностите при децата с квадрипареза. Тези деца са силно ограничени в двигателните си възможности, поради което писането им с ръка е ограничено. При тази група деца се наблюдават следните затруднения: забавена психомоторна скорост, лесна уморяемост, неизградена схема на тялото, пространствени нарушения, речеви и езикови нарушения, нарушения в компонентите на вниманието.
  • При смесената форма на ЦП се наблюдават затруднения и нарушения във всички досега изброени сфери на когнитивните процеси, които водят до съответните проблеми в обучението.

Кривата на психологичния профил на деца с ЦП е много разнообразна, неравномерна и различна и зависи от мястото и степента на увреда. Всеки случай е индивидуален като пробелматика и има характерна специфика и многообразност.

Съществуват множество тестове за психодиагностика. Едни от тях обследват училищната готовност и зрялост (т.е. предпоставките за обучение по четене,писане,смятане, общо езиково развитие и фина моторика). Това са Гьопингенски тест, тестовете на Бижков и скринингови методики. Други тестове обследват висши корови функции (гнозис, праксис и реч). С трета група тестове се обследва интелекта и се прави психологичен профил на детето. В тази група влизат стандартизираните тестове на Рейвън и Векслер.

Съществува и още една категория тестови методики, която се използва за изследване на личностовите особености и взаимоотношенията в семейството.

Динамиката в психо-социалното развитие е в пряка зависимост от ранната диагностика и адекватната терапия. Клиничните проявления се редуцират в значителна степен от приложената корекционна терапия.